Прочетох я на един дъх, както и всичко от този автор. Една от последните творби на Богомил Райнов. С доста автобиографични елементи в него. Сред плеядата мутренски романи - един , който все пак поддържа някакъв литературен стандарт. Кой каза, че няма теми за нашите писатели?
Няма коментари:
Публикуване на коментар